Ръцете на родопчанката

 

Родопчанка- рисунка с молив от Кристин Юрукова 

РЪЦЕТЕ НА РОДОПЧАНКАТА

стихотворение и портрет на родопчанка- равногорка

от Кристин Юрукова (14.01.1956- 12.07.2019)


Ръцете женски

на ласките

и на любенето,

същите тези ръце

са засадили

гората на ей този баир

и на другия,

насекли са

коли с дърва

за печките

и за огнището.

Един по един

са пъхнали

картофите

в пазвите на земята,

един по един

са ги умъквали

и прибирали

в чувалите,

един по един са мятали

чувалите

на гърба.

И всичко в къщата -

ръка го е пипнала.

Ивиците на чергите

от стана

са стъпала

на въжена стълба

до небето,

шарена-галена.

Скрежът

на плетените дантели

прави постелите

девствени -

широко лъоваде,

по което телата

едно в друго

се трият като кремък

и искри пускат.

Tези ръце

са много умни -

знаят как да

примамят стадото на

чуждите клетки

в подмоли,

капани и пещери,

така че завинаги

в тях да останат.



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Княз Александър Батенберг/Граф Хартенау

Княз Александър Батенберг / Граф Хартенау Роман от Кристин Юрукова Крачи в редиците на австрийската войска, всяка крачка отхвърля някоя мисъл. Не от вчера е без Kняжеството, не от вчера е в изгнание. Княз без Княжество, „Да имаш и да нямаш!“ - както често повтаряше Мари. Изгнание къде? За какво изгнание става дума? Изгнание в света, в който е израснал? Изгнание в родното? След като си разбрал, че да си чужденец повече ти приляга? Единствено Йохана му помага да не е в изгнание от собствения си живот. Понякога и това се случва – минаваш в изгнание от живота си, единствения ти, а после време няма. Един безличен субект, загубил името си нейде по пътя. Пътят, по който марширува граф Хартенау, не се разклонява в хиляда посоки, та да се чуди кой път да хване, като в България. „Който и път да хванеш, все ще си отвян на бял кон - бе мнението на чистачката на двореца му в България. - Тъй че няма какво да му мислиш толкова.“ Чистачката не владееше етикета и си му говореше на „ти“ и на „мойто момч
Прочетете още

За светлината и за морските камъчета

Разказ от сборника "В рамката на огледалото" от Кристин Юрукова от 2001 г. За светлината и за морските камъчета Всяко поемане на дъх е съдбовно, всяко вдишване е определено от историята, която трябва да осъществиш, историята, заради която си тук. Докато не я разкажеш на себе си и на другите, не можеш да излезеш от нея. Делата от живота ти са само стъпките, които оставяш из световната душа. Вулканът на нищото се бе разтворил под краката на Елена и я обсипваше с прах и пепел. Както си плаваше върху кораба на ужаса, обвита с изпаренията на океана, давена от отровните му пари, посипана със сивата пепел, която вулканът изригваше, тя поглеждаше отново и отново надолу, с желанието да се самоизмъчва от гледката на нищото под краката си. Но един ден погледът й кривна встрани, бе привлечен от късче подреден свят в хаоса. Човек на брега извършваше отмерени и спокойни движения, напомнящи рибар, теглещ мрежи към брега, за какъв рибар и за какви мрежи можеше да става дума в тези времена на
Прочетете още