Славите на Славка Денева

 

Разказ за художничката Славка Денева
от Кристин Юрукова 
2015г.

Бързо вкъщи. Краката ѝ се плетат като шишове за плетене, вятърът блъска насреща ѝ. Псувни зад гърба ѝ, хилене: “Таткото в пандиза, щерката просякиня”. Докато гамените се давят от хилене, нещо изсвистява към нея и улучва рамото ѝ. Откъде, откъде знаят за баща ѝ? Само това не може да проумее. От бащите си? Но нали това знаят само те с двете с майка си, нали това им е най-страшната им тайна, пазена така зорко и самоотвержено. Удариха я с краставица, ако беше камък щеше да я заболи къде ти повече. Що да не се целят в нея като по нарисувана на стената с тебешир мишена? Що да спрат, нима някой ще я защити? Като онзи нещастен интелигент, за който бе чула да разправя татко ѝ. Приютил се в една дървена хижа в гората, а на утринта - човек с тояга на входа. “Като те млатна, пък защо да не те млатна” - ръмжи селякът, а защо - сам не знае. А гаменчетата същото сякаш ѝ рекоха - “Да те млатнем, що да не те млатнем.” И хоп - краставицата отскача по гърба ѝ.

На бегом се прибра. Още чува смеховете на хлапетата. Уж не беше камък, а още я боли, чак я втриса. “Просякинята” - викаха. “Просякинята с песовете.” Голди и Каро бяха песовете, онези нежни създания, които я чакаха пред вратата им като верна стража и я придружаваха при всяка разходка. Само че улиците на София не бяха вече за разходка. Много ѝ беше обидно, но за плач и дума не можеше да става. Когато взеха баща ѝ, когато сякаш страховита ръка на великан го грабна в шепата си и го открадна, тя си обеща да бъде мъжът вкъщи. Един мъж трябва да носи отговорността на раменете си и никога да не се оплаква. Ако не беше спряла Голди и Каро, сега на онези гаменчета щеше да им е не обидно, а много болезнено. Голди и Каро са улични псета, не плюшени играчки, тях не можеш да ги залъжеш. Как се бе променило всичко. Нямаше ги изящните дами, които скицираше тайно, бързешком из сладкарниците, където я водеха родителите ѝ, бяха се прибрали в романите, една не беше останала. ...
Продължението тук:
https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=1295

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За светлината и за морските камъчета

Разказ от сборника "В рамката на огледалото" от Кристин Юрукова от 2001 г. За светлината и за морските камъчета Всяко поемане на дъх е съдбовно, всяко вдишване е определено от историята, която трябва да осъществиш, историята, заради която си тук. Докато не я разкажеш на себе си и на другите, не можеш да излезеш от нея. Делата от живота ти са само стъпките, които оставяш из световната душа. Вулканът на нищото се бе разтворил под краката на Елена и я обсипваше с прах и пепел. Както си плаваше върху кораба на ужаса, обвита с изпаренията на океана, давена от отровните му пари, посипана със сивата пепел, която вулканът изригваше, тя поглеждаше отново и отново надолу, с желанието да се самоизмъчва от гледката на нищото под краката си. Но един ден погледът й кривна встрани, бе привлечен от късче подреден свят в хаоса. Човек на брега извършваше отмерени и спокойни движения, напомнящи рибар, теглещ мрежи към брега, за какъв рибар и за какви мрежи можеше да става дума в тези времена на
Прочетете още

Княз Александър Батенберг/Граф Хартенау

Княз Александър Батенберг / Граф Хартенау Роман от Кристин Юрукова Крачи в редиците на австрийската войска, всяка крачка отхвърля някоя мисъл. Не от вчера е без Kняжеството, не от вчера е в изгнание. Княз без Княжество, „Да имаш и да нямаш!“ - както често повтаряше Мари. Изгнание къде? За какво изгнание става дума? Изгнание в света, в който е израснал? Изгнание в родното? След като си разбрал, че да си чужденец повече ти приляга? Единствено Йохана му помага да не е в изгнание от собствения си живот. Понякога и това се случва – минаваш в изгнание от живота си, единствения ти, а после време няма. Един безличен субект, загубил името си нейде по пътя. Пътят, по който марширува граф Хартенау, не се разклонява в хиляда посоки, та да се чуди кой път да хване, като в България. „Който и път да хванеш, все ще си отвян на бял кон - бе мнението на чистачката на двореца му в България. - Тъй че няма какво да му мислиш толкова.“ Чистачката не владееше етикета и си му говореше на „ти“ и на „мойто момч
Прочетете още

Ръцете на родопчанката

Изображение
  Родопчанка- рисунка с молив от Кристин Юрукова  РЪЦЕТЕ НА РОДОПЧАНКАТА стихотворение и портрет на родопчанка- равногорка от Кристин Юрукова (14.01.1956- 12.07.2019) Ръцете женски на ласките и на любенето, същите тези ръце са засадили гората на ей този баир и на другия, насекли са коли с дърва за печките и за огнището. Един по един са пъхнали картофите в пазвите на земята, един по един са ги умъквали и прибирали в чувалите, един по един са мятали чувалите на гърба. И всичко в къщата - ръка го е пипнала. Ивиците на чергите от стана са стъпала на въжена стълба до небето, шарена-галена. Скрежът на плетените дантели прави постелите девствени - широко лъоваде, по което телата едно в друго се трият като кремък и искри пускат. Tези ръце са много умни - знаят как да примамят стадото на чуждите клетки в подмоли, капани и пещери, така че завинаги в тях да останат.
Прочетете още