Княз Александър Батенберг/Граф Хартенау

Княз Александър Батенберг / Граф Хартенау

Роман

от Кристин Юрукова

Крачи в редиците на австрийската войска, всяка крачка отхвърля някоя мисъл. Не от вчера е без Kняжеството, не от вчера е в изгнание. Княз без Княжество, „Да имаш и да нямаш!“ - както често повтаряше Мари. Изгнание къде? За какво изгнание става дума? Изгнание в света, в който е израснал? Изгнание в родното? След като си разбрал, че да си чужденец повече ти приляга?

Единствено Йохана му помага да не е в изгнание от собствения си живот. Понякога и това се случва – минаваш в изгнание от живота си, единствения ти, а после време няма.

Един безличен субект, загубил името си нейде по пътя.

Пътят, по който марширува граф Хартенау, не се разклонява в хиляда посоки, та да се чуди кой път да хване, като в България. „Който и път да хванеш, все ще си отвян на бял кон - бе мнението на чистачката на двореца му в България. - Тъй че няма какво да му мислиш толкова.“ Чистачката не владееше етикета и си му говореше на „ти“ и на „мойто момче“.


......

Така започва романът за Княз Александър Батенберг на Кристин Юрукова на документална основа от 2014 г. Целият роман може да се прочете на сайта по-долу:

http://self.gutenberg.org/eBooks/WPLBN0003437257----------------by-Yurukova-Kristin-Stoyanova-Mrs-.aspx?

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За светлината и за морските камъчета

Разказ от сборника "В рамката на огледалото" от Кристин Юрукова от 2001 г. За светлината и за морските камъчета Всяко поемане на дъх е съдбовно, всяко вдишване е определено от историята, която трябва да осъществиш, историята, заради която си тук. Докато не я разкажеш на себе си и на другите, не можеш да излезеш от нея. Делата от живота ти са само стъпките, които оставяш из световната душа. Вулканът на нищото се бе разтворил под краката на Елена и я обсипваше с прах и пепел. Както си плаваше върху кораба на ужаса, обвита с изпаренията на океана, давена от отровните му пари, посипана със сивата пепел, която вулканът изригваше, тя поглеждаше отново и отново надолу, с желанието да се самоизмъчва от гледката на нищото под краката си. Но един ден погледът й кривна встрани, бе привлечен от късче подреден свят в хаоса. Човек на брега извършваше отмерени и спокойни движения, напомнящи рибар, теглещ мрежи към брега, за какъв рибар и за какви мрежи можеше да става дума в тези времена на
Прочетете още

Ръцете на родопчанката

Изображение
  Родопчанка- рисунка с молив от Кристин Юрукова  РЪЦЕТЕ НА РОДОПЧАНКАТА стихотворение и портрет на родопчанка- равногорка от Кристин Юрукова (14.01.1956- 12.07.2019) Ръцете женски на ласките и на любенето, същите тези ръце са засадили гората на ей този баир и на другия, насекли са коли с дърва за печките и за огнището. Един по един са пъхнали картофите в пазвите на земята, един по един са ги умъквали и прибирали в чувалите, един по един са мятали чувалите на гърба. И всичко в къщата - ръка го е пипнала. Ивиците на чергите от стана са стъпала на въжена стълба до небето, шарена-галена. Скрежът на плетените дантели прави постелите девствени - широко лъоваде, по което телата едно в друго се трият като кремък и искри пускат. Tези ръце са много умни - знаят как да примамят стадото на чуждите клетки в подмоли, капани и пещери, така че завинаги в тях да останат.
Прочетете още